Тотка, България

Тръгвам към Банско. Пристигам пред хотела и още до като се оглеждам дали съм на точното място, от  хотела „изкача” с количка за багаж едно младо и слабичко момче, много усмихнато. В последствие научавам името му –Боби /май е Боян/. Взима багажа и паркира колата ми. С усмивка от рецепцията ми подават ключа.Влизам в стаята – просторна, светла, чиста и топла. Възкликвам „Не може да бъде”!!!...... И с това възклицание си тръгнах от Банско след 14 дни. Започвам от срещата с Тео, водачите Боби и Радо, служителите от рецепцията, сервитьорите и камериерките /стая 217/ шофьорите на бусчетата. Всички бяха изключително любезни, внимателни и най-важното – тези хора си вършат безупречно работата. Като прибавя и условията, които предлага хотела, мога да кажа – ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, КОГАТО ЧОВЕК ИСКА.Програмата, дневния режим, храната – добре планирано удоволствие! Прекарах две чудесни седмици в подножието на Пирин, разходихме се из Рила, Пирин  и Родопите, видяхме Лещен, Ковачевица, Делчево, Добърско. Красива моя Родино! И ние ви обичаме!